Иконите В България

Българскитe икони имат многовековна история.
При царуването на цар Борис I, през 865 г. България първа от Славяните приема Християнството от Византия като своя официална религия.
Оттогава иконата, почитана като особено свещен предмет на култа и обреда, е разработена като основна част от българското изкуство от девети век до наши дни.

Първата българска държава разширява своя ценен принос към художествени постижения на християнската православна култура, чрез представяне на най-старите известни български икони, изработени от фаянсови плочки.
Втората българска държава оставя светла диря с произведенията на Търновската живописна школа, повлияна от Златния век на българската литература, литературната реформа на Патриарх Евтимий и философията на исихастите.

През 1393 г. българската държава е била разрушена и нейните земи са били включени в границите на голямата Османска империя и са останали там до 1878 година.
През тези години на чуждо национално и религиозно господство, иконата доказа, че е уникална трансцендентална връзка с културните традиции на миналото, с възвишеността на Средновековието, с Атон.
За поробените балкански и християнски народи религията е основен фактор за оцеляване и консолидиране срещу асимилационната политика на насилниците.
Осемнадесети век бележи началото на българското Възраждане.
Проспериращите Български градове и региони, като например Трявна, Банско, Самоков и Странджа станаха дом на националните училища по изкуствата, които трябваше да доведат до няколко поколения художници с ясен собствен стил на техните произведения.
По време на Българското Възраждане, строго дидактически и здраво канонизираната живопис беше превърната в живото-отстояващо изкуство.

Българската икона служи на благородната кауза за спасяване, възраждане и триумф на нацията.
Българската иконопис е оставила дълбока следа в цялостното развитие на Християнското Православно Изкуство.
Влиянието и може да се види в манастирите на Атон и на Югозападните Балкани, или във Влашко, Молдова и Русия, чиито иконописци са следвали Българския каноничен модел.
Изключително постижение на един малък, но изключително талантлив народ, с фината си чувствителност и художествен вкус, българската икона заема достойно място в културната история на Европа.